На третия етаж в сграда без асансьор живееше Иван — програмист и самотник, влюбен в реда.
В малък шкаф до кафе машината си държеше подредени кутийки – като в аптека за душата. Всяка имашеетикет: „Радост“ – лимонено жълта; „Гняв“ – тъмночервена, ползва се само в краен случай; „Страх“ – прозрачна, почти невидима, но винаги под ръка; „Носталгия“ – светлосиня, с мирис на стара снимка; и еднавиолетова, запечатана с восък – „Любов“.
Той вярваше, че чувствата могат да се управляват като код – включваш, когато трябва, и изключваш, когато пречат.
Сутрин пиеше кафе с две капки „Увереност“ — за срещите в офиса. В петък вечер – една доза „Спокойствие“и половин „Надежда“. „Любов“ стоеше най-дълбоко в шкафа. Не я беше отварял от 2019-та — откакто Ана си тръгна, оставяйки бележка: „Иване, с теб всичко е под контрол… А аз искам поне малко да се разпилея.“
Един октомврийски следобед в пощенската му кутия се появи бележка: „Извинявай предварително за шума. Утре ще правя ремонт, а после ще пека сладки. Ако искаш – заповядай. – М.“
М? – може би беше новата съседка от втория етаж, която пускаше джаз вечер. Иван отвори шкафа. Погледът му се спря на виолетовата кутийка. Издуха праха, отвори я и вдиша аромата на лавандула. Нещо в гърдите му се размекна.
На следващия ден, точно в 18:02, застана пред нейната врата с кутийка зелен чай с жасмин и потни длани.
Мария му отвори с усмивка още преди да каже „Здравей“. Косата ѝ беше рошава, блузата — посипана с брашно, а очите — най-непредсказуемите, които беше виждал.
– Сладкишите не са нищо особено – каза тя, – но компанията прави вкуса.
Оттогава бележките се превърнаха в разговори, разговорите – в разходки, а разходките – тишини, в които не беше нужно да се казва нищо, защото вече беше казано с поглед.
Един ден „Гняв“ се търкулна зад шкафа, а „Страх“ се счупи. Иван не ги замени. Вместо това започна нов файл– неизвестни_чувства.log, където записваше:
06.11 – тя ми хвана ръката на улицата, без причина.
10.11 – усетих тъга, когато не се видяхме три дни. И това беше… добре.
14.11 – усмивката ѝ, когато ѝ донесох книга вместо цветя.
17.11 – не искам да контролирам нищо вече.
Една вечер събра всички останали кутийки и ги подари на Мария с бележка: „Нямам нужда от инструкции. С теб мога отново да чувствам.“
Защото най-доброто ръководство за употреба на чувствата… е друг човек.
15ти Октомври, 2025
Silviya Rankova 