След повече от десетилетие зад океана, вълнението около пътуването ни до България не стихваше с месеци. Не търсех снимки, не разпитвах приятели как се е променило всичко — исках да се оставя да бъда изненадана. И може би, в известен смисъл, да преоткрия онова, което отдавна бях оставила зад гърба си.

   Още по време на полета спомените ме заляха като внезапна вълна. Отново усетих онази позната тръпка — смесица от носталгия, нетърпение и лека несигурност, каквато изпитвах, когато някога напуснах родината в посока САЩ. И странното бе, че сега, след толкова години емигрантство, пътуването обратно предизвика почти същото чувство. Сякаш се връщах към нещо свое, но вече променено — и аз, и мястото.

   След дълги часове във въздуха и по летищата най-накрая се приземихме на родна земя. Обстановката не изглеждаше коренно различна, но нещо в атмосферата беше ново. Сърцето ми се усмихваше всеки път, когато чувах българска реч. Нарочно изоставах от семейството си, само за да се заслушам в разговорите на случайни минувачи. Не бях чувала толкова много български гласове на едно място от години. „Език свещен на моите деди…“ — мина ми през ума с въодушевление, докато продължавах да се оглеждам, сякаш исках да запомня всеки звук. И тогава, почти между другото, дочух двама тийнейджъри да си говорят:
   – Абе, къде ще е афтърът ^[1]довечера?
   –  К’во ти пука. Важното е да има ар-ен-би ^[2]и бенчмарк.^[3]

    Не разбрах веднага какво точно имаха предвид, но си казах, че това е типично за възрастта — все пак жаргонът винаги е бил част от младежката култура. Засмях се – вътрешно объркана, но и любопитна – и продължих напред развеселена.

   Лингвистичният шок тепърва предстоеше. 

   През следващите дни, с всяка разходка, с всяка нова среща, започнах да улавям новата езикова реалност. Не просто жаргон, а смес от думи, звучащи като английски, но употребявани с напълно различен смисъл. Псевдоанглицизми, както ги нарича лингвистът Фуриаси — заемки, които имитират английски език по форма, но или не съществуват в него, или имат напълно друго значение (Furiassi 2010:34). Например, споменатото „ар-ен-би“, което иначе е съкращение на музикалния жанр rhythm and blues (R&B), тийнейджърите обаче го използваха с коренно различен смисъл — коктейл от ракия и бира. 

   Българският младежки жаргон се оказа интересен хибрид — едновременно освежен и ироничен, носещ белезите на старите улични изрази, но и силно повлиян от необятния свят на интернет.

   Новият жаргон е жива илюстрация за огромното влияние на виртуалната среда върху изграждането на една нова, градска култура. Той се променя с темпове, за които биологичната еволюция само може да мечтае. Докато Дарвин е наблюдавал поколения и епохи, ние сме свидетели на езикови мутации в реално време.

   Жаргонът вече не се ражда по кварталните пейки, а в YouTube, TikTok, Reddit и Instagram. Изрази като „шервам“, „лайквам“, „туитвам“, „тролвам“, „спамя“, „ъпгрейдвам“ и „поствам“ са станали неизменна част от градския речник. Иронията е, че ако някой млад човек реши да пости, то най-напред ще постне снимка с промененото си меню.

   Класическите „батко“ и „брато“ вече звучат почти архаично до модерните „бро“, „мейт“, „дюууд“, „бъди“, „мен“ и дори причудливото „брохийм“. 

    Чуждите фрази не просто навлизат в българския език— те съжителстват с него. Буквалните преводи от английски — т.нар. калки — се превръщат в езикови камъчета по новите пътеки на общуването. Те носят със себе си културни нагласи, метафори и модели, различни от нашите. Изрази като „в една и съща лодка сме“, „замитам под килима“, „оказах се в обувките му“ звучат познато и почти безобидно. Но имат свои, често по-естествени български еквиваленти — „печем се на един и същ огън“, „замазвам положението“, „поставям се на нечие място“.

   Това, разбира се, не е уникално за България. Всяка езикова култура, изложена на глобално съдържание, преминава през подобен процес. Но в страна с малка речникова общност и силна емигрантска вълна, ефектът е особено видим и чувствителен.

   И тук възниква въпросът: накъде върви българският език? Ще се превърне ли в своеобразна лингвистична амалгама, неразпознаваема за бабите ни? Или ще намери сили да съжителства с влиянията, да ги пречупи през себе си, без да изгуби същността си?…

   Може би отговорът се крие в баланса, защото езикът, както всяка жива система, се променя. И макар понякога да ни натъжава, че родната реч се отдалечава от онова, което познаваме като „чиста и свята“, не можем да отречем, че всяка дума, дори и заемка, носи белези на своето време. А нашето време — е време на трансформации, на културни сблъсъци и на нови, неочаквани форми на изразяване.

---

^[1] афтър- продължаване на вече започнал купон на друго място. 

^[2] ар-ен-би – коктейл ракия (R) & бира (B)

^[3] бенчмарк – състезание по пиене

                                                                                              Времето е път и бряг,

                                                                                                   миг изживян и блян…

                                                                                                          Вечност събрана във длан,

                                                                                                         илюзия и реалност в едно…

Времето! Този дълбок, безбрежен океан, по който всичко и всеки е осъден да отплава към неизвестното…към безкрая. Няма спирки по пътя. Всички неумолимо се носим по течението му, докато накрая се слеем в безвремието. 

„Времето е в нас и ние сме във времето,  то нас обръща и ние него обръщаме.“  

Времето гради, но и руши- бавно и сигурно. То е необратима сила пред която човек е безсилен, не може да му въздейства, да го спира или да създава.“ – е крилатата фраза на Васил Левски, която отеква през времето и остава актуална към всяка епоха.

Дали наистина сме безсилни пред предизвикателствата на новото време, или сме способни да останем господари на себе си и в времето в което живеем? 

Дали новите технологии и интернет променят епохата ни до степен, която ни разрушава като творци, или ни тласка да бъдем по-изобретателни и отворени към нови идеи?

Светът, в който живеем, е постоянно в промяна. Новите технологии, културни тенденции, социални промени и икономически фактори създават динамична среда, в която сме постоянно вградени. Това е новото време, което се отличава със своята скорост, разнообразие и възможности.

Една от ключовите характеристики на новото време е проникването на технологиите във всички аспекти на живота ни. Интернетът и цифровите комуникации трансформират начина, по който работим, учим, се забавляваме и взаимодействаме помежду си. Мобилните устройства, социалните мрежи, изкуственият интелект и други иновации ни предоставят безпрецедентни възможности за общуване, сътрудничество и творчество.

Също така, новото време е свързано с глобализацията и разнообразна културнна среда, в която живеем. Светът става все по-малък, а взаимодействието между различните култури и нации се засилва. Това създава нови възможности за обмен на идеи, опит и креативност, като същевременно поставя предизвикателства пред нашата способност да разбираме и уважаваме различията.

Новото време, както и всяка нова епоха, донася и нови предизвикателства. Хората влизаме в надпревара както със самите себе си, така и с възможностите, които ни предоставя този технологичен свят. Разрастващата се зависимост от технологиите доведе до изолация и загуба на лично общуване. Дигиталната парадигма предизвиква въпроси относно защитата на лични данни, сигурността и етиката. Глобализацията може да подкопае традиционните идентичности и културни ценности. Въпреки че технологичният напредък създаде нови възможности за бизнес и индустрии, той също наруши традиционните модели на заетост, което доведе до изместване на работни места и несъответствие на уменията. Така възникна нарастващата необходимост за обучение през целия  живот, преквалификация и повишаване на уменията, за да се адаптират хората към изискванията на бързо развиващия се пазар на труда.  

Новите технологии ни спестяват време и разстояние, но оказват много по-силно и дори пагубно въздействие върху психиката и убежденията на хората. Ние оставаме безпомощни пред необратимостта на промените, които използването на технологиите ни оказват, но в същото време, ние, като създатели на новото време, сме способни да контролираме и въздействаме върху степента на зависимост от технологиите.

Не бива да допускаме удобствата, които си създаваме чрез технологиите, да вземат превес над човешкото в нас и естествените ни човешки потребности от топлина, прегръдка и разговор очи в очи.

Въпреки тези предизвикателства, новото време предлага безброй възможности за иновации, развитие и промяна. Способността ни да се адаптираме и усвояваме новите технологии и идеи е от съществено значение за успеха и просперитета на нашето общество.

Следователно, светът и новото време са синоними за динамичност, промяна и възможности. Те ни предизвикват да бъдем гъвкави, креативни и отворени към нови идеи и възможности, които се представят пред нас. Само по този начин можем да се адаптираме към предизвикателствата на съвременния свят и да изградим по-добро бъдеще за себе си и за следващите поколения.

В заключение, Новото Време е период на възможности и предизвикателства. Хората винаги ще се стремят към предизвикателства, които надвишават човешките възможности, защото стремежът към развитие е присъщ на интелектуални същества. Светът се променя с бърза стъпка, и ние трябва да се приспособим, за да извлечем най-доброто от тези нови условия. Със съчетаването на модерното и човешки принципи, можем да изградим едно по-добро бъдеще за всички.

Лично за мен, използването на новите технологии, като постоянната употреба на мобилен телефон, например, беше сериозно предизвикателство в началото, когато навлезе широкото използване на смартфони. С времето, аз постепенно се ограничих в използването му до най-необходимата информация за мен в ежедневието, социални контакти или използването му за навигация. Постигането на баланс между “необходимостта” от телефона за всичко друго, освен за телефонен разговор, и общуването с хората, които са около мен, както и връзката с природата, се превърна в приоритет за изграждане на здравословен живот. В този смисъл, смятам, че всеки човек е добре да балансира между употребата на новите технологии и здравословното общуване, както със себе си, така и с други хора. Защото само ние, хората, които създаваме технологиите, можем да контролираме тях, а не те нас. Навлизането на изкуствения интелект като алтернатива на общуването трябва да бъде единствено и само в етична и строго контролируема форма, която да постави ясни граници между създателя и потребителя, които в случая са едно и също. Което отново поставя въпроса за контрола на технологиите над нас, или ние над тях. Ние, хората, сме тези, които, чрез творенията си, въздействаме на средата, в която живеем, и степента, до която оставаме зависими от тях, определя нивото на нашето самосъзнание, воля и потребности.

Така крилатата фраза на апостола, че времето е необратима сила, пред която човек е безсилен и не може да му въздейства, всъщност само отчасти се потвърждава. Технологиите са необратима сила, пред чиято ежедневна употреба човек е безсилен и те му въздействат, но в същото време, ние имаме силата като мислещи творци да въздействаме върху всичко, което сътворяваме, и така променяме средата, в която живеем, и себе си.

Автор: Силвия Ранкова